Лаказа CAS 80498-15-3

Лаказата е мед-съдържаща полифенолоксидаза, която обикновено съществува в димерна или тетрамерна форма. Лаказата е открита за първи път от японския учен Йоши в лилава боя от евкалипт, а впоследствие е открита и в гъби, бактерии и насекоми. В края на 19-ти век, Г. Б. Етранел за първи път я изолира като активно вещество, втвърдено чрез сурова боя, и я нарече лаказа. Основните източници на лаказа в природата са растителна лаказа, животинска лаказа и микробна лаказа. Микробната лаказа може да се раздели на бактериална лаказа и гъбична лаказа. Бактериалната лаказа се секретира главно от клетката, докато гъбичната лаказа се разпространява главно извън клетката, което е най-изученият вид в момента. Въпреки че растителната лаказа играе важна роля във физиологичните процеси на синтез на лигноцелулоза и устойчивостта на биологични и абиотични стресове, структурата и механизмът на растителната лаказа са неизвестни.